Петко Симеонов: Водят Европа към война! А ни трябва мир, мир, мир

Прочетох в "Политико" тезата на Туск, че Европа трябва да се готви за война, и написах своя текст. Така започна коментара си емблематичната фигура от ранното СДС Петко Симеонов.

Европа се готви за война. Мъже и жени, които никога няма да отидат на фронта да се бият,  вместо да мислят за мира и дипломацията, подготвят държавите ни за война. Техните семейства ще бъдат защитени от бомбите на противника. Те няма да застанат в окопите, нито ще се вдигат в атака срещу убийствен огън. За тях войната е взиране в карта и преценяване къде колко души да изпратят да се бият, докато загинат. 

За съжаление, мнозина от потенциалните жертви са обладани от беса на глупостта и подкрепят заради думи такава политика. 

Русия е опасна. Путин е луд. Руснаците го подкрепят, защото прави страната им отново велика.

Ами, добре. Значи знаем към какво се стреми.  

Ние също знаем какво искаме: Русия да не прекрачва нашите граници и да не ни заплашва. И още нещо - да не е във военен съюз с Китай. Нали и това искаме?

Никой във видимото време не може да отнеме нито постиженията на Атлантическия свят, нито неговата водеща Света мека сила! Желаем да запазим своя начин на живот!
Какво повече желаем?  

САЩ и Европа да бъдат военни и икономически господари на Света? САЩ и НАТО да бъдат полицаят, уреждащ политическия и стопански ред по земното кълбо и Слънчевата система, пък защо не и Вселената? 

Невъзможна е тази цел. Народите и държавите се промениха. Други са. Искат друг световен ред и зад искането им има достатъчно политически, икономически, демографски, военни и космически аргументи.

Значи знаем към какво се стреми Русия, видими са намеренията на Китай, Индия, Африка, Латинска Америка. Знаем нашите разумни цели. Тогава на ход е дипломацията. Имаме достатъчно кадърни, образовани и умни дипломати. Да разговарят с тях! 

Преговори, срещи, разговори, а не война!!!

Не съществува междудържавен проблем, който да не може да се реши по дипломатически път. Знаем го от историята. Каквато и война да се води, накрая завършва с дипломация, освен ако не искаме да унищожим другия.
Това ли искаме?

Толкова ли сме тъпи, за да не знаем, че той ще унищожи и нас?
Разговори, разговори, разговори.

Капитализмът не можел да оцелее, ако не водел войни. Значи трябва да го променим! Променяли сме го, без да отиваме до комунизъм, поне да го реформираме умеем. Избори и реформи!  

Пиша всичко това, защото предпочитам сега да ме наругаете, отколкото утре лично вие или децата ви да гинете на фронта, а семействата ви да са застрашени от бомби. 

Разберете - към война ни водят хора, които лично и семейно не са застрашени! 
Мир! Мир! Мир!