Стефан Цанев: За какво беше всичко?

"Може би трябваше да излезе, след като си отида от този свят", коментира Цанев, като обясни, че книгата, която е нещо, като драматизирана поезия, е много тъжна и затова се извинява на читателите, но от скръбта човек се научава повече.

"Може би единственият смисъл е какво оставяш за другите, макар и тривиално да прозвучи... Но най-тъжното преживяване ги очаква богатите хора – това към което са се стремили цял живот, в последния миг човек не може да вземе и ще го вземат разни наследници хайвани", смята писателят и се пошегува: "аз поне нямам тези страдания".

"Големият въпрос е какво оставям, така че моите деца и внуци да не се срамуват, че носят моето име", каза още Цанев.

Той е много разочарован, че човечеството пилее силите си, при положение, че може би сме единствени сред милиарди галактики. Ако все пак има и други, Стефан Цанев смята, че те ще се удивят на нашата мерзост след първия контакт.

Според него няма надежда за промяна, защото "тези от които зависи съдбата на народите няма да погледнат нагоре".